ДепартаментИзящни изкуства

Корпус 1, зала 210

Организатор:
департамент „Изящни изкуства“

Лектори:
доц. д-р Морис Фадел (НБУ)
Калин Терзийски (писател)

Модератор:
доц. Михаил Чомаков,
Михаела Кръстева

ЧУВСТВОТО ЗА ОТГОВОРНОСТ
Една от най-важните съставки на притежавания от творецът феномен МОРАЛ е чувството за отговорност. Съзнавайки последствията от творческия си акт той трябва да вземе решение за осъществяването му, като поеме върху себе си всички негативи, породени от него.
Несъзнателната форма на творчество обикновено се извършва от индивиди, които не са достигнали в развитието си ниво на познание, достатъчно високо, за да бъде контролирано от тях. Обикновено, тяхната форма на морал се ограничава до нивото на спазване на конкретните закони на общността, към която принадлежат. Тяхното несъзнателно творчество е чисто рефлекторен акт, който в повечето случаи е правилен в ограничения периметър на въздействието му. Тази правилност е гарантирана от натрупаната колективна опитност, като контролът върху евентуалните грешки се поема от също тъй несъзнателни реакции на съответното общество.

Калин Терзийски е завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“.
През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996-а до 2010-а работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2003 участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски.
През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.
През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.
През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов.
Творчество
Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура“, чиито продукти са три книги.
През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман двояко — веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.
През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, задето е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски.
Отличия
„Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор в гр. Хасково „Хасковски Каунь“.
Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009) и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010), и за романите „Алкохол“ (2010) и „Лудост“ (2011).
Награда за литература на Европейския съюз, 2011 Наградата е за „изгряващ“ автор „с не повече от 4 издадени белетристични книги“, връчва се всяка година на 12 писатели, определяни от национални журита.[9]Българското жури с председател Георги Константинов и членове Иглика Василева, Владимир Зарев, Деян Енев и Стефан Тафров подготвя широк списък с предложения, от които накрая спира вниманието си на книгата на Калин Терзийски „Има ли кой да ви обича“.

Книги:

• „Сол“, София, изд. Парадокс, 2008, 108 с.
• „Нови стихове съвсем в началото“, София, изд. Фабер, 2010, 72 с.
• „За ползата от позите“, София, изд. Сиела, 2011, 96 с.
• „13 парчета от счупеното време“, 2008. Издаден в тираж 100 броя за по 100 лева и всеки с уникална илюстрация от автора [11].
• „Сурови мисли със странен сос“, София, изд. Сиела, 2009, 98 с.
• „Има ли кой да ви обича“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2009, 160 с.
• „Любовта на 35-годишната жена“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2010, 160 с.
• „Имен ден за добрия човек“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2011, 142 с.
• „Ной дава последни указания на животните“, София, изд. Сиела, 2012, 120 с.
• „13 парчета от счупеното време (Разкази и рисунки)“, София, изд. Сиела, 2013, 200 с.
• „Аскетът в Мола и други разкази“, София, изд. Сиела, 2014, 132 с.
• „Алкохол“, София, изд. Сиела, 2010
• „Лудост“, София, изд. Сиела, 2011, 240 с.
• „Войник“, София, изд. Сиела, 2012, 268 с.
• „Любовта на 45-годишния мъж“, София, изд. Сиела, 2013, 356 с.

Доц. д-р Морис Фадел е преподавател в департамент „Нова българистика“ на Нов български университет.

Доц. Михаил Чомаков е преподавател в департамент „Изящни изкуства“.
Михаела Кръстева е докторант в докторска програма „Визуално-пластични изкуства“.