ДепартаментИзящни изкуства

Галерия Средец, бул. „Александър Стамболийски“ 17, София

Изложените творби са прозрачни предмети, елементарни форми на призми и цилиндри, направени от оптично стъкло. Те създават сетивни и архитектурни връзки, използвайки композиции на базата на сортиране на елементи, промяна на възприятието на хоризонта и принципа на композицията. Светлината преобразува формите на предметите, излъчва и изкривява точните им форми. През инсталацията авторите се опитват да променят възприятието на пространството от зрителя.

В творчество си Вацлав Циглер работи върху скулптурите от стъкло от края на 50-те години на миналия век и е първият художник, открил потенциала на оптичното стъкло, разработен за технически и научни цели и започнал да го използва за създаване на произведения на изкуството. Избран е да участва в големи международни изложби (1959 г. - в Музея на стъклото в Корнинг, Корнинг, САЩ, 1957 и 1960 г. - на 11-то и 12-то триенале в Милано, Expo 58 в Брюксел, 1964 г. - в Музей на съвременните занаяти на Съвета на американските занаятчии в Ню Йорк) и в Експо 67 в Монреал, където неговата скулптура за призми за първи път е отличена с международно признание.

Исак Нютон също експериментира с оптичните свойства на призмите. В опит за определяне естеството на светлината той успява да разложи бялата светлина в спектър на дъгата и обединявайки я отново, като по този начин опровергава теорията на Аристотел, който твърди, че бялата светлина е по същество чиста.

Вацлав Циглер и Михал Мотичка представят призми и цилиндри, изработени от оптично стъкло, което прецизно формулира пространството и с помощта на визуална инсталация развиват минималистична история със символична форма - заедно с физическото присъствие на зрителя. Те се занимават с въпроса за оптичното изобразяване, но и с по-сериозно отражение за природата на светлината и възприемането на цветовете, просто с експерименти с нашите сетива.

По думите на Вацлав Циглер: „Стъклото е вълшебен и в известен смисъл - духовен материал. Оптичното стъкло, с което работя от края на 50-те години на миналия век, е материал, който е бил разработен за технически и научни цели. Работейки с него, човек може да открие тайните на микро и макро света и да види свят, който е различен от света, наблюдаван с просто око. Следователно за мен това означава, че оптичните свойства на стъклото са художествени и естетически, с помощта на които мога да представя на зрителя свят, включващ нови форми, светлини и цветове.“


Автор:Jana Šindelová