facebook

ДепартаментИзящни изкуства

Актуално

bodies-videoart_678x410_crop_478b24840a
22.05.2019 16:30

Прожекция на международен видеоарт проект: Bodies

Университетски театър на НБУ

Организатор:

Департамент „Изящни изкуства“, програма „Визуални изкуства“
Магмарт | видео под вулкана - международен видеоарт фестивал, Неапол, Италия;
Прожекция за България - НБУ


Куратор за България

Венцислав Занков


Водещ:
доц. д-р Венцислав Занков

Участници:

Au-CuIgor Imhoff (Italy)

GalateaIsabel Perez del Pulgar (France)

I'm your databaseAlessandro Amaducci (Italy)

Lift skinJose Vieira (Portugal)

Senza pesoSara Simeoni (Italy)

Skin tonesFrancesca Fini (Italy)

Tu cuerpo es un campo de batallaFran Orallo (United Kingdom)

Uncalled for anatomyEleonora Manca (Italy)

Untold hairy storiesFenia Kostopoulou (Greece)

X tapeDragan Mileusnic and Željko Serdarevic (Croatia)



Тялото
В историята на човешката цивилизация тялото винаги е имало значителна роля в културата и изкуството, а човекът никога не е спирал да се взира в себе си - собствената си физическа структура - преди и повече от всичко друго, докато не си представи и представи. боговете в човешка форма.

Представяне на международен видеоарт фестивал, в който през годините участват  повече от 1400 художници от 80 различни страни с хиляди подадени видеоклипове

Актуалност на темата: Bodies

Синопсис

В историята на човешката цивилизация тялото винаги е имало значителна роля в културата и изкуството, а човекът никога не е спирал да се взира в себе си - собствената си физическа структура - преди и повече от всичко друго, докато не си представи и представи. боговете в човешка форма.

От праисторическите калипийски венери през „Раждането на Венера...“ от Ботичели  до анорексичните модели на 21-ви век, дори и при промяната на идеята за красота, това специално внимание към материала, осезаемо себе си, никога не е било неуспешно. И тази културна връзка с тялото е маркирала историята на изкуството.

Но тази връзка не е или никога не е била изключително естетична. Тялото е било и е инструмент за работа и изразен инструмент  и е било и е обект на човешка намеса. От най-ранните татуировки до естетичната хирургия и трансплантациите, човек никога не е спирал да действа върху тялото си, опитвайки се да го промени.

И в тази хилядолетна диалектическа връзка, която символично можем да обобщим в арката от Dolier на Поликлет до Molly на Уилям Гибсън /William Gibson/ се капсулира голяма част от културния опит на човешкия вид.

http://bodies.altervista.org/